Къде е забранено да се пуши наргиле в България

Накратко: ако в наргилето има тютюн, то е тютюнопушене и законът го забранява навсякъде, където е забранена и цигарата. Правилото е в чл. 56 на Закона за здравето и действа в сегашния си вид от 1 юни 2012 г.¹ За закона „тютюнът за водна лула“ е тютюнево изделие за пушене като всяко друго².

Закритите обществени места: забраната е пълна

Чл. 56, ал. 1 забранява тютюнопушенето „в закритите обществени места“, а ал. 2 — в помещенията, където се полага труд, и в спомагателните помещения към тях¹. Какво е „обществено място“, казва § 1а от допълнителните разпоредби: всички места, които са обществено достъпни или предназначени за обществено ползване, без значение чия собственост са¹. Изрично са изброени:

• заведенията за хранене и развлечения и местата за настаняване (хотели, къщи за гости и други);
• търговските обекти, аптеките, дрогериите и оптиките;
• сградите, в които се обслужват граждани, включително административните;
• асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради;
• обществения транспорт и таксиметровите автомобили;
• площадките за игра¹.

Изключение има само едно: отделни помещения в сградите на летищата, с плътно затварящи се врати и вентилация, в които не се допускат лица под 18 години¹. Няма изключение за „наргиле бар“, клуб или заведение със специален режим.

Откритите места, където също не се пуши

Чл. 56а, ал. 1 изброява четири вида открити обществени места¹:

1. прилежащите терени и тротоарите на детски ясли, детски градини, училища, ученически общежития и места за социални услуги за деца;
2. площадките за игра;
3. местата, на които има организирани мероприятия за деца и ученици;
4. спортните обекти, летните кина и театри — по време на спортни и културни прояви.

Извън този списък законът не забранява пушенето на открито. Това не прави пушенето там безвредно за околните: СЗО посочва, че вторичният дим от водна лула съдържа въглероден оксид, алдехиди и фини прахови частици³. Повече — в пасивния дим.

Защо законът не споменава думата „наргиле“

Законът за здравето говори за „тютюнопушене“ и не дава отделно определение за наргилето¹. Не е нужно: Законът за тютюна определя „тютюн за водна лула“ като тютюнево изделие за пушене², така че наргилето с тютюн е тютюнопушене. Сложният въпрос е друг — какво става с наргилето без тютюн. Законът за тютюна ги нарича „изделия за водна лула, несъдържащи тютюн“ и ги поставя сред свързаните с тютюна изделия², но чл. 56 на Закона за здравето говори само за тютюнопушене¹. Няма текст, който изрично да казва дали „билковото“ наргиле на закрито е нарушение. Разбираме, че затова в практиката се появяват спорове; ние не тълкуваме вместо органите. Вижте наргилето без тютюн и без никотин.

А вкъщи?

Чл. 56 и 56а не изброяват частното жилище¹. Две неща обаче важат и там. Стълбищната клетка и асансьорът на блока са обществени места, така че там пушенето е забранено¹. И второ, затвореното помещение е мястото, където наргилето е най-опасно: при него въглеродният оксид идва главно от горящите въглени³. Ако все пак някой пуши у дома, прочетете признаците на отравяне.

Кой отговаря и какво следва

Нарушител е и човекът, който пуши, и този, който управлява обекта и го допуска. Глобите са различни за физически лица, еднолични търговци и фирми — всички суми са на страницата глобите¹.