Откъде идва наргилето

Наргилето е много по-старо от тютюна в Европа, но и по-младо, отколкото изглежда. Водната лула има няколко века история; наргилето в днешния му вид — със сладък тютюн, ароматите и заведенията — е явление от последните три десетилетия¹.

Поне четири века

Световната здравна организация обобщава историята така: народите в Африка и Азия използват водни лули поне от четири века, а вероятно и по-рано. В тях се пушат тютюн и други растения и вещества — цветя, подправки, плодове, кафе, коноп¹. Произходът е „донякъде неясен“, но е известно, че търговските пътища през Индия и Китай разпространяват практиката в Азия, Близкия изток и Африка¹.

Кокосовият орех

Един от най-ранните описани видове е индийският. През XVI век в Индия водна лула се прави от черупка на кокосов орех, която служи за съд с вода, с бамбукова тръбичка, прекарана отгоре. Такава лула използват обикновените хора, а заможните семейства — месингови, с богата украса¹. Кокосовият орех остава и в името: вижте думата „наргиле“.

Лекарят на император Акбар

СЗО цитира исторически разказ, според който водната лула е изобретена в Индия от лекар по времето на император Акбар, управлявал от 1556 до 1605 г. Лекарят Хаким Абул Фатх предлага тютюневият дим първо да минава през малък съд с вода, „за да стане безвреден“¹. Ако разказът е верен, най-разпространеното погрешно схващане за наргилето е старо колкото самото наргиле. СЗО го казва точно така: убеждението, че практиката е сравнително безопасна, „може да е толкова старо, колкото и самата водна лула“¹.

Днес знаем, че водата не прави дима безвреден. Защо — в филтрира ли водата дима.

От традиция към световна мода

Дълго време водната лула се свързва главно с възрастни мъже в Близкия изток. През 90-те години на XX век това се променя бързо: наргилето става масово сред младите, първо в Близкия изток, после в университетите и училищата в много страни¹. Глобалният обзор на Maziak и съавтори посочва четири причини: появата на фабрично произведения ароматизиран тютюн, социалната природа на наргилето заедно с културата на кафенетата, развитието на медиите и липсата на правила, специфични за наргилето².

Какво не знаем

Историята на наргилето е описана главно в източници за общественото здраве и в по-стари пътеписи. Точната дата и място на появата му не са известни¹. Ние не разказваме легенди, които не можем да проверим, и не описваме как се приготвя или пуши наргиле.

Следващата страница е за това как сладкият тютюн промени наргилето: маасел.